Фестивал на клубовете за народни танци „Хоро край поморийския бряг”

Хоро край поморийски бряг е събитие, което цели да покаже красотата, богатството и уникалността на българския фолклор. По време на фестивала, всеки един от клубовете се представя самостоятелно с едно хоро по избор, но и по традиция всички участници се хващат за ръка, за да извият най-дългото „Хоро край Поморийския бряг“. В рамките на този фестивал, жителите и гостите на града  имат възможност да се насладят на българските традиционни хора от Северняшка, Тракийска, Пиринска, Добруджанска и Шопска област.

Хубавата музика и хубавите автомобили винаги са имали нещо общо – и двете дават увереност, добро настроение и усещане за свобода.  Именно, като такова събитие можем да опишем – Анхиало Джаз и парад на ретро автомобили –  събитие за ценителите на джаз и красивите ретро возила, в което участват представители на клубове и частни колекционери от цялата страна.Анхиало Джаз и парад на ретро автомобили дава възможост на всички жители и гости на Поморие да се насладят на концертите и да си направят снимки с уникалните ретро автомобили. Ежегодно, в края на фестивала се провежда церемония в която биват отличени най-добри образци на класически автомобили.

В рамките на един месец по време Фестивалът „Море от вино”  се разгръща с изключително интересна, развлекателна и артпрограма, с участието на популярни български и чуждестранни изпълнители. Морето от вино по традиция се лее безплатно на централния площад в града.„Черноморско злато” АД Поморие открива винен павилион, където жители и гости награда ще могат да се насладят на най-добрите вина от региона. Гости на празненствата през годините са били имена и групи като, Теодосий Спасов, Кристина Димитрова, Орлин Горанова, Веселин Маринов, Булгара, Мистик и др.

В рамките на лятната културна програма е Национална седмица на морето, която  ежегодно изненадва приятно жителите и многобройните гости на града, които ще имат възможност да се потопят в истинска морска атмосфера и да се забавляват с интересна и разнообразна културна програма. Началото на празниците започват с посрещането на владетеля на моретата и океаните – Нептун, предшествано от парад на ветроходни съдове.

Всяко лято в Поморие се провеждат Национални поетичните празници „Яворови дни“. В рамките на събитието се организира национален рецитал- конкурс по творби на Яворов за любители. В него могат да се включат любители, изпълнители на художественото слово от всички възрасти. Културната програма се състои от изложби, театрални представления и конференции.

Всяка година Поморие става домакин на международен фестивал на православната музика „Света Богородица- достойно есть“. Той е единствен в Европа с участието на клиросни певци и свещеници в категория „Източно пеене“. С него Общината поставя силен духовен акцент в туристическата си политика.

Манастирът „Свети Георги“ в Поморие е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България и представлява забележителен паметник на архитектурата от епохата на Възраждането. Светата обител има много интересна история. Легендата разказва, че първата християнска църква на това място е построена от мюсюлманина Селим бей. По-късно той съградил и малък манастир и станал първият му игумен. Това станало по време на османското владичество през ХVII в. Селим бей, който бил местният управник и притежавал богат чифлик на мястото на сегашния манастир, се разболял от тежка и нелечима болест. Една нощ мюсюлманинът сънувал конник, който дошъл при него и му казал, че в чифлика му има лечебна вода. Още на другата сутрин Селим бей разкопал яма и от нея бликнала вода. На същото място той открил мраморен барелеф на св. Георги. Турчинът пил от водата и веднага оздравял. След чудото той приел християнството и съградил в имота си манастир. Духовната обител и до днес пази старинна каменна плоча, на която е изобразен св. Георги на кон. Дали това е обаче същият барелеф, открит преди векове от Селим бей, никой не може да каже. Историците смятат, че на това място е имало тракийско светилище, а през византийската епоха през VII в. се е издигала християнска обител за живеещите в Анхиало византийски колонисти.

 През 2012-2013г. е реализиран проект „Поморие – туристическа атракция – град на солта, древна история и традиции“ с безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“ (2007-2013г.). Благодарение на този проект, Поморийските солници и Музея на солта се превръщат в целогодишна туристическа атракция.
Целите на проекта са да се популяризира и съхрани нематериалното културно наследство на древно Анхиало, да се съхранят солниците като недвижим паметник на културата. Предвидени са средства за цялостно благоустрояване на Музея и района около него, както и различни иновативни способи за привличане на туристи.

Музеят представя древната анхиалска технология за производство на морска сол. Той се състои от експозиционна зала и 20 дка действащи солници. Разполага с уникална колекция от снимки от началото на миналия век, проследяваща развитието на солодобива в района, стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. Интересни видеофилми могат да се видят с помощта на съвременни аудио-визуални средства.
Музеят на солта е включен в 1ОО – те национални туристически обекта, предлагат се брошури сувенири и др.

Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Посетителите могат да видят „на живо“ всички технологични операции, да разговарят със соларите за тънкостите на занаята, да усетят автентичната атмосфера на миналото.

В Поморие, древният Анхиало, морска сол се добива от незапомнени времена.
Според българските историци, солниците са съществували още преди основаването на града (около V век пр. R Хр.). Многовековният опит се е предавал от бащи на синове.

Музеят на солта се намира в района на стария град, на тясната ивица между Поморийското езеро и солниците, непосредствено зад стадиона и санаториума на Министерството на здравеопазването.

Интересен факт е, че Античната куполна гробница край Поморие е един от 50-те малко познати туристически обекта в България. Макар и да се намира на много комуникативно място малцина знаят за нейното съществуване.

Куполната гробница разположена в Поморие, е най-голямата по българските земи. Намира се под земния насип на висока могила и представлява оригинална комбинация от типична тракийска гробница и римски мавзолей (хероон) на заможна фамилия от Анхиало. Датира от ІІ-ІІІ век след Христа и според учените в кръглата й като ротонда зала с висок свод са се извършвали религиозни езически обреди. Внушителна по размери, изградена от камък и тухли, с уникален гъбообразен купол – поморийската гробница е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурната идея и градежът й и до днес впечатляват с прецизното си изпълнение.

Една от хипотезите на учените е, че комплексът представлява храм със свещен двор – доводите са, че тук няма открити кости, урни или саркофази. Предполага го още самата големина на залата, присъствието на кухата колона в средата и вероятният олтар-огнище в нея, както и ефектите от осветяването през отвора на кухата колона в ротондата.

Други специалисти обаче съзират в поморийската гробница по-скоро мавзолей, създаден по подобие на римските – като този на император Макцентий в Рим. Приликите са свързани с наличието на централна колона и пръстеновиден полуцилиндричен свод. Различията обаче също са значими – засега не е известен мавзолей с куха колона.

Обичайно в римските мавзолеи има вградени ниши за саркофазите, но в поморийската гробница липсват такива големи ниши. Дромосът е покрит със земен насип, което е характерно за тракийските могили, а не за римските хероони. За някои археолози доказателство, че поморийската гробница е римски мавзолей е фактът, че няма намерена друга тракийска могила след IV–III в. преди Христа.

Планът, по който е построена гробницата, е взаимстван от римските мавзолеи, но кухата колона, златното й сечение, наличието на спираловидна каменна стълба в нея нямат аналог. Зидарията е от редуване на каменни пояси с пояси от тухли, като сводовете са иззидани само от тухли – една напреднала технология за римския период.